1980 Голяма награда на ЮАР
Гран При на ЮАР | |
Киалами | |
---|---|
Дължина писта | 4,104 km |
Обиколки | 78 |
Състезание | 320.112 km |
Време | Сухо |
Победител | |
Пилот – време | Рене Арну 1:36:52.54 |
Полпозишън | |
Пилот – време | Жан-Пиер Жабуй 1:10.00 |
Най-бърза обиколка | |
Пилот – време | Рене Арну 1:13.15 (51) |
1980 Голяма награда на ЮАР е 17-о за Голямата награда на Южна Африка и трети кръг от сезон 1980 във Формула 1, провежда се на 1 март 1980 година на пистата Киалами, ЮАР.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Както е при предишното състезание в Интерлагос, в Киалами голямата надморска височина е съюзник за Рено. Френският отбор отново доминира по време на квалификациите като Жан-Пиер Жабуй е за втори път на пол-позиция, с време 1:10.00. Рене Арну се нареди втори, следван от Брабам-а на Нелсън Пикет, Лижие-тата на Жак Лафит и Дидие Пирони и Уилямс-а на Карлос Ройтеман. Водачът в генералното класиране Алън Джоунс се класира 8-и, докато Ферари-тата на Джоди Шектър и Жил Вилньов са 9-и и 10-и. Квалификацията ще се запомни с два тежки инцидента. Ален Прост с Макларън катастрофира на седмия завой и си счупи китката, докато Марк Сюрер получи сериозни контузии по краката, след катастрофа на завоя „Кроуторн“ със своя АТС. Германския тим първоначално решиха да участват само с един болид, но след инцидента, Ян Ламерс е извикан да замести Сюрер с един от старите болиди D3, като новия болид D4 е тотално унищожен. Холандецът обаче не успя да се класира за състезанието, за сметка на Джеф Лийс от Шадоу, който с 24-то място си нареди място за състезанието.
Елио де Анджелис не успя да потегли след началото на загрявачната обиколка, и трябваше да потегли последен. Джоунс направи силен старт от четвърта редица, но Рено-то на Жабуй поведе колоната към първия завой. Елио завърши само една обиколка след като загуби контрол върху своя Лотус. Вилньов излезе от трасето след втората обиколка като е седми, губейки много позиции. Еди Чийвър, в своето второ състезание след две неуспешни квалификации, завърши състезанието на завоя „Кроуторн“ в началото на деветата обиколка. Две обиколки по-късно на същото място загуби контрол и Ероуз-а на Рикардо Патрезе. По същото време Жак Лафит излезе пред Алън Джоунс за трета позиция. Алфа Ромео имаха труден ден, след като Патрик Депайе спря два пъти в бокса в първите обиколки, докато Бруно Джакомели вървеше 9-и, преди да отпадне в 70-а обиколка с повреда по двигателя. Джоди Шектър приключи участието си след дълъг престой в бокса при опита на механиците да оправят двигателя. Съотборникът му Жил Вилньов също напусна с повреда по трансмисията, като вече трето състезание нито един от пилотите на Ферари не видяха карирания флаг. Класирането след 32-рата обиколка бе: Жабуй, Арну, Лафит, Джоунс, Ройтеманю, Жан-Пиер Жарие, Пикет, Пирони, Джакомели и Йохен Мас. С отпадането на Алън Джоунс поради повреда по скоростната кутия, Ройтеман излезе четвърти пред Жарие и Пикет. Рена-тата на Жабуй и Арну вървяха заедно до началото на 62-рата обиколка, където от първа позиция отпадна Жабуй като от три състезания през сезона не успя да финишира. Това прати Арну начело пред Лафит, Ройтеман, Пикет, Пирони и Мас. Жарие пропадна от шестицата след спиране в бокса, заради вероятно завъртане което претовари предна дясна гума. Пирони е бърз в последните няколко обиколки като успя да мине пред Пикет в 69-а обиколка, докато Ройтеман се свлече до пета позиция на финала.
Рене Арну нямаше проблеми и пресече финалната права с 34 секунди зад Лижие-то на Лафит, и 52 секунди от Пирони. Също така това е първият път след 1968 Голяма награда на САЩ, където всички пилоти на подиума са от една и съща държава, както болиди направени от една и съща държава.
Класиране
[редактиране | редактиране на кода]Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | 16 | Рене Арну | Рено | 78 | 1:36:52.54 | 2 | 9 |
2 | 26 | Жак Лафит | Лижие-Форд | 78 | +34.07 | 4 | 6 |
3 | 25 | Дидие Пирони | Лижие-Форд | 78 | +52.49 | 5 | 4 |
4 | 5 | Нелсон Пикет | Брабам-Форд | 78 | +1:01.02 | 3 | 3 |
5 | 28 | Карлос Ройтеман | Уилямс-Форд | 77 | +1 Об. | 6 | 2 |
6 | 30 | Йохен Мас | Ероуз-Форд | 77 | +1 Об. | 19 | 1 |
7 | 3 | Жан-Пиер Жарие | Тирел-Форд | 77 | +1 Об. | 13 | |
8 | 20 | Емерсон Фитипалди | Фитипалди-Форд | 77 | +1 Об. | 18 | |
9 | 14 | Клей Регацони | Инсайн-Форд | 77 | +1 Об. | 20 | |
10 | 6 | Рикардо Зунино | Брабам-Форд | 77 | +1 Об. | 17 | |
11 | 7 | Джон Уотсън | Макларън-Форд | 76 | +2 Об. | 21 | |
12 | 11 | Марио Андрети | Лотус-Форд | 76 | +2 Об. | 15 | |
13 | 17 | Джеф Лийс | Шадоу-Форд | 70 | Окачване | 24 | |
Отп | 23 | Бруно Джакомели | Алфа Ромео | 69 | Двигател | 12 | |
Отп | 15 | Жан-Пиер Жабуй | Рено | 61 | Спукана гума | 1 | |
Отп | 4 | Дерек Дейли | Тирел-Форд | 61 | Спукана гума | 16 | |
Отп | 21 | Кеке Розберг | Фитипалди-Форд | 58 | Инцидент | 23 | |
НКл | 22 | Патрик Депайе | Алфа Ромео | 53 | Не е класиран | 7 | |
Отп | 27 | Алън Джоунс | Уилямс-Форд | 34 | Ск.кутия | 8 | |
Отп | 2 | Жил Вилньов | Ферари | 31 | Трансмисия | 10 | |
Отп | 1 | Джоди Шектър | Ферари | 14 | Двигател | 9 | |
Отп | 29 | Рикардо Патрезе | Ероуз-Форд | 10 | Завъртане | 11 | |
Отп | 31 | Еди Чийвър | Осела-Форд | 8 | Завъртане | 22 | |
Отп | 12 | Елио де Анджелис | Лотус-Форд | 1 | Завъртане | 14 | |
НСт | 8 | Ален Прост | Макларън-Форд | Инцидент | |||
НСт | 9 | Марк Сюрер | АТС-Форд | Инцидент | |||
НКв | 18 | Дейв Кенеди | Шадоу-Форд | ||||
НКв | 10 | Ян Ламерс | АТС-Форд |
Класирането след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Посетен на 16 януари 2012.
Предходно състезание: 1980 Бразилия |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1980 |
Следващо състезание: 1980 САЩ-запад |
| ||
Предходна година: 1979 |
Голяма награда на ЮАР | Следваща година: 1982 |