Направо към съдържанието

1980 Голяма награда на ЮАР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на ЮАР
Карта на пистата
Киалами
Дължина писта4,104 km
Обиколки78
Състезание320.112 km
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Рене Арну
1:36:52.54
Полпозишън
Пилот
– време
Жан-Пиер Жабуй
1:10.00
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Рене Арну
1:13.15 (51)

1980 Голяма награда на ЮАР е 17-о за Голямата награда на Южна Африка и трети кръг от сезон 1980 във Формула 1, провежда се на 1 март 1980 година на пистата Киалами, ЮАР.

Както е при предишното състезание в Интерлагос, в Киалами голямата надморска височина е съюзник за Рено. Френският отбор отново доминира по време на квалификациите като Жан-Пиер Жабуй е за втори път на пол-позиция, с време 1:10.00. Рене Арну се нареди втори, следван от Брабам-а на Нелсън Пикет, Лижие-тата на Жак Лафит и Дидие Пирони и Уилямс-а на Карлос Ройтеман. Водачът в генералното класиране Алън Джоунс се класира 8-и, докато Ферари-тата на Джоди Шектър и Жил Вилньов са 9-и и 10-и. Квалификацията ще се запомни с два тежки инцидента. Ален Прост с Макларън катастрофира на седмия завой и си счупи китката, докато Марк Сюрер получи сериозни контузии по краката, след катастрофа на завоя „Кроуторн“ със своя АТС. Германския тим първоначално решиха да участват само с един болид, но след инцидента, Ян Ламерс е извикан да замести Сюрер с един от старите болиди D3, като новия болид D4 е тотално унищожен. Холандецът обаче не успя да се класира за състезанието, за сметка на Джеф Лийс от Шадоу, който с 24-то място си нареди място за състезанието.

Елио де Анджелис не успя да потегли след началото на загрявачната обиколка, и трябваше да потегли последен. Джоунс направи силен старт от четвърта редица, но Рено-то на Жабуй поведе колоната към първия завой. Елио завърши само една обиколка след като загуби контрол върху своя Лотус. Вилньов излезе от трасето след втората обиколка като е седми, губейки много позиции. Еди Чийвър, в своето второ състезание след две неуспешни квалификации, завърши състезанието на завоя „Кроуторн“ в началото на деветата обиколка. Две обиколки по-късно на същото място загуби контрол и Ероуз-а на Рикардо Патрезе. По същото време Жак Лафит излезе пред Алън Джоунс за трета позиция. Алфа Ромео имаха труден ден, след като Патрик Депайе спря два пъти в бокса в първите обиколки, докато Бруно Джакомели вървеше 9-и, преди да отпадне в 70-а обиколка с повреда по двигателя. Джоди Шектър приключи участието си след дълъг престой в бокса при опита на механиците да оправят двигателя. Съотборникът му Жил Вилньов също напусна с повреда по трансмисията, като вече трето състезание нито един от пилотите на Ферари не видяха карирания флаг. Класирането след 32-рата обиколка бе: Жабуй, Арну, Лафит, Джоунс, Ройтеманю, Жан-Пиер Жарие, Пикет, Пирони, Джакомели и Йохен Мас. С отпадането на Алън Джоунс поради повреда по скоростната кутия, Ройтеман излезе четвърти пред Жарие и Пикет. Рена-тата на Жабуй и Арну вървяха заедно до началото на 62-рата обиколка, където от първа позиция отпадна Жабуй като от три състезания през сезона не успя да финишира. Това прати Арну начело пред Лафит, Ройтеман, Пикет, Пирони и Мас. Жарие пропадна от шестицата след спиране в бокса, заради вероятно завъртане което претовари предна дясна гума. Пирони е бърз в последните няколко обиколки като успя да мине пред Пикет в 69-а обиколка, докато Ройтеман се свлече до пета позиция на финала.

Рене Арну нямаше проблеми и пресече финалната права с 34 секунди зад Лижие-то на Лафит, и 52 секунди от Пирони. Също така това е първият път след 1968 Голяма награда на САЩ, където всички пилоти на подиума са от една и съща държава, както болиди направени от една и съща държава.

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 16 Рене Арну Рено 78 1:36:52.54 2 9
2 26 Жак Лафит Лижие-Форд 78 +34.07 4 6
3 25 Дидие Пирони Лижие-Форд 78 +52.49 5 4
4 5 Нелсон Пикет Брабам-Форд 78 +1:01.02 3 3
5 28 Карлос Ройтеман Уилямс-Форд 77 +1 Об. 6 2
6 30 Йохен Мас Ероуз-Форд 77 +1 Об. 19 1
7 3 Жан-Пиер Жарие Тирел-Форд 77 +1 Об. 13
8 20 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 77 +1 Об. 18
9 14 Клей Регацони Инсайн-Форд 77 +1 Об. 20
10 6 Рикардо Зунино Брабам-Форд 77 +1 Об. 17
11 7 Джон Уотсън Макларън-Форд 76 +2 Об. 21
12 11 Марио Андрети Лотус-Форд 76 +2 Об. 15
13 17 Джеф Лийс Шадоу-Форд 70 Окачване 24
Отп 23 Бруно Джакомели Алфа Ромео 69 Двигател 12
Отп 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 61 Спукана гума 1
Отп 4 Дерек Дейли Тирел-Форд 61 Спукана гума 16
Отп 21 Кеке Розберг Фитипалди-Форд 58 Инцидент 23
НКл 22 Патрик Депайе Алфа Ромео 53 Не е класиран 7
Отп 27 Алън Джоунс Уилямс-Форд 34 Ск.кутия 8
Отп 2 Жил Вилньов Ферари 31 Трансмисия 10
Отп 1 Република Южна Африка Джоди Шектър Ферари 14 Двигател 9
Отп 29 Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 10 Завъртане 11
Отп 31 Еди Чийвър Осела-Форд 8 Завъртане 22
Отп 12 Елио де Анджелис Лотус-Форд 1 Завъртане 14
НСт 8 Ален Прост Макларън-Форд Инцидент
НСт 9 Марк Сюрер АТС-Форд Инцидент
НКв 18 Дейв Кенеди Шадоу-Форд
НКв 10 Ян Ламерс АТС-Форд

Класирането след състезанието

[редактиране | редактиране на кода]
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Рене Арну 18
2 Алън Джоунс 13
3 Нелсон Пикет 9
4 Дидие Пирони 7
5 Елио де Анджелис 6
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Рено 18
2 Уилямс-Форд 15
3 Лижие-Форд 13
4 Брабам-Форд 9
5 Лотус-Форд 6
Предходно състезание:
1980 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1980
Следващо състезание:
1980 САЩ-запад

Предходна година:
1979
Голяма награда на ЮАР Следваща година:
1982